Нарцисите живеят само за да бъдат желани ♥ Ги КОРНО
„ Echo and Narcissus “ (1903) by John William Waterhouse
Да бъдеш мечтан непременно
Обратно на това, което можем да си мислим, Нарцис не се обича прекомерно доста и не обича единствено себе си. По-скоро той страда от ужасна липса на обич, тъй като не е получил задоволително от нея, когато е бил дете - най-малко не задоволително, с цел да му даде убеденост и да го накара да се усеща заслужен за уважението на другите. Вътрешната му характерност и уникалност като човек не са били задоволително приети в фамилната му среда. Неговото търсене на обич през днешния ден е свирепо и консумиращо най-много тъй като е значително безсъзнателно. Стратегията му - да угажда непременно - се пробва да запълни празнотата в самия него.
Психоаналитиците употребяват мита за Нарцис, който се влюбва в личното си отражение, като метафора за наклонността на нарцистичната персона да употребява други хора, с цел да я отразяват, търсейки блясъка на признанието в очите им. Нарцисите живеят единствено с цел да бъдат мечтани.
Този вид персона има грандиозно възприятие за личното си значение, ексхибиционизъм и предпочитание да печели вниманието и възхищението на другите. Характерно е възприятието за призваност. Дефицитите на достиженията и обществената безнаказаност се оправдават посредством перчеща се надменност, експанзивни мечти, повърхностни рационализации и открити уклончивости. Отчетливи срязвания на самооценката могат да причинят съществени нарушавания в по-характерната индиферентна поза. Независимо от нехайното усещане за равнодушие и безчувственост, индивидът постоянно е безусловно зает с отношението на другите към него. Когато е изправен пред рецензия или крах, се следи или настройка на хладно пренебрежение, или усеща на интензивна гняв, оскърбление или празнина.
Да си мечтан! Не е ли това същата упоритост като тази на героя, на прелъстителя, на хомосексуалиста, на младия татко, който ревнува от обстоятелството, че цялото внимание на жена му е ориентирано към бебето? Какво не е наред с това да искаш да си мечтан? Нищо, само че казусът поражда, когато индивидът е толкоз мощно управителен от потребността си, че изгубва визия за личната си природа, границите и несъвършенствата си - като Нарцис в мита, който се е удавил в отражението си.
За да бъде мечтан, Нарцис би трябвало да се моделира съгласно желанието на другия човек. Това може да го накара да развие подправено Аз и да стане свръхадаптиран към средата си. В резултат на този развой той ще е под напрежение, скован и некадърен просто да бъде, като че ли се опасява от наказване за това, че се отклонява от стандартите на приемливостта.
Нарцис намира удостоверение за личното си битие в очите на другите. Околните извършват функционалността на огледала за него, потвърждавайки обстоятелството, че той съществува. Колкото по-близък става с хората, които счита за значими, толкоз по-голям се усеща. Обича компанията на изявените, харесва да прекарва времето си с тях, само че това, което в реалност прави, е да се „ обесва “ за тях.
Той в никакъв случай няма да признае обезверената си потребност от другите, защото, в случай че го направи, би означавало да признае празнотата в себе си. Колкото по-малко усеща вътре, толкоз по- френетично и безнадеждно става търсенето му на схващане и обвързаност. Неговото благополучие и възприятие за еднаквост зависят извънредно от това да е известен и харесван. Фактически точно тази изключителна взаимозависимост го вкарва в пакост.
Самоувереността на Нарцис неимоверно доста флукуира, повишавайки се, в случай че наподобява добре в огледалото на очите на другите, и сгромолясвайки се, в случай че обликът, който вижда, не е хвалебствен. Той е извънредно уязвим на негативна рецензия и й реагира със себененавист. Неспособен е да се харесва или да се усеща горделив от достиженията си и даже има компликации да цени действителните си достижения. Отраженията, които вижда в огледалото отвън него, са много презрителни. Вътрешният глас непрекъснато му нашепва: „ Това не е задоволително! Не те бива! Трябва да се справяш по- добре! “
Нарцис е станал значима фигура в нашата просвета, както това ясно се вижда от книгата на историка Кристофър Лаш The Culture of Narcissism („ Културата на нарцисизма “). Нарцистичната просвета всъщност се основава на концепциите за триумфа и неуспеха. Тя не признава нищо по средата. В такава просвета облиците са неимоверно мощни: по какъв начин изглеждаш, е доста по-важно от това, кой си. Такова общество страда от прекомерно огромна идентификация с персоната, т.е. със обществената маска. Ударението върху Аз-образа наложително води до осакатяване на цялостното развиване на личността на индивида за сметка на анимата, която скоро се трансформира в „ лудата на тавана “.
Из: „ Отсъстващи татковци, изгубени синове “, Ги Корно, изд. „ Изток-Запад “
*„ Echo and Narcissus “ (1903) by John William Waterhouse (from Ovid's Metamorphoses); chinaoilpaintinggallery
